ГРЪБНАЧНИЯ СТЪЛБ И ДРУГИТЕ ЧАСТИ НА ТЯЛОТО

Главният мозък контролира всички органи. Вече свикнахме да казваме, че всички бо-лести са от нерви. А знаете ли какво е казал Хипократ? Според него причините за всички болести се крият в… гръбначния стълб (columna vertebralis). Където впрочем пак става дума за нервните клетки  (на старогръцки: νεῦρον – влакно, нерв)и техните окончания. Може би най-сложната материя. Всяко нарушение на функциите на нервните клетки се отразява на нашето здраве.

Гръбначния стълб непрекъснато изпитва притискане при усукване и прегъване, както и разтягане при наклоните. За да не се увреди той, съществуват няколко вида връзки, които ограничават обема движения. Те ни пазят от опасни за здравето наклони, усуквания и други движения. Но има ситуации, когато този контрол просто не успява да се включи. Например при катастрофа, при внезапно падане, при повдигане на тежест със завъртане на гръбнака – ето това са ситуациите, когато защитата не успява да реагира. Тогава се включва така наречената защита 3-то ниво, която се задейства независимо от нашето съзнание.

Нашият гръбначен мозък (на латински: medulla spinalis, на гръцки: myelon) не си виси ей така свободно в гръбначномозъчния канал. По цялото протежение той е фиксиран с тънки зъбчати връзки към гръбначния стълб. При всяко усукване или наклони тези връзки се изпъват. Но ако съседните прешлени са толкова силно обърнати един към друг и това заплашва от спукване на гръбначния мозък и съответно – парализа, тогава проработва системата за защита. Прекалено изпънатата връзка изпраща сигнал в мозъка, че там съществува опасност от скъсване, и човек веднага преустановява по-нататъшните движения.

Главният мозък (на латински: cerebrum, на старогръцки: ἐγκέφαλος) дава сигнал и на малките и силни мускули в съответната част на гръбнака. Те рязко се свиват и стягат прешлените, както и диска между тях. Това е защитата, която е сработила и предпазва от по-нататъшни усуквания или наклони, т.е. гръбначният мозък е спасен. Обаче притиснатият диск излиза от мястото си и се образува това, което наричаме дискова херния.

Стегнатите, свити от някакво неправилно движение или тежест мускули, си остават така за цял живот, докато нещо не премахне това стягане. Нарушават се и подхранването, и венозното оттичане, почти до появяване на болки – с по-малка или по-голяма интензивност. Кръвта на това място се пълни с отлагания, те отравят органа, а сигналът отслабва и съответният орган или система започват да функционират още по-зле. Ето така възниква заболяването.

Ако по този начин се е блокирал сегментът, контролиращ колянната става, започва да боли колянната става. И каквото и да правим, проблемът си остава. Ако се е блокирал този сегмент от гръбначния мозък, който отговаря за сърцето – тогава боли сърцето и т.н. Ето тук е задачата на мануалната терапия – да премахне тази блокада и да подобри циркулацията. След като се отпусне изпъната зъбчата връзка чрез мануалната терапия, всичко по веригата започва да се нормализира, така се възстановяват функциите на нервните клетки и преминаващият през тях сигнал.

И проблемът е решен. Докато не се премахне тази блокада, за която досега говорим, никакви лекарства, нито иглорефлексотерапия, лечебна физкултура, пиявици, масаж, билки и прочее, няма да помогнат. Всички изброени методи са второстепенни, те временно подобряват кръвотока, помагат за премахване на отоците, но не решават проблема като цяло.

Мануална или известна още като манипулативна терапия е физическо лечение, използвано предимно от физиотерапевти, трудови терапевти, терапевти, използващи хиропрактика, остеопати за лечението на мускулноскелетна болка, физически увреждания и инвалидност, този тип терапия най-често използва масаж и манипулация на мускулите, мобилизация и манипулация на ставите. Трите основни вида мануална терапия са манипулация, мобилизация и масаж.