НАВЯРНО И СЕГА, ДОКАТО ЧЕТЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ СТЕ СЕДНАЛИ
Да поседнете за кратко, за да премахнете стреса или да отдъхнете след тренировка – със сигурност няма да Ви навреди. В съвременния свят човек прекарва по-голяма част от времето си в непривично за своето тяло седящо положение. Този факт е видим при сравнение на пазара на труда през 1970 и 2000 година. В нашия модерен заседнал начин на живот – у дома, в транспортните средства и на работа има твърде много седене.
Може би ще кажете, че това е нормално, но тялото ни е създадено за движение. Доказателство за това е неговият анатомичен строеж: повече от 360 стави и над 600 мускула, осигуряващи пълна свобода при движение. Природата е заложила в тялото на човека да става, преодолявайки силата на земното притегляне.
Така че, ако можеше, тялото Ви би закрещяло: Не седете на едно място! Движете се! Тези, които обичат да седят ги чакат проблеми.
Области на болката
- На трето място – при човек, който прекарва дълго време в седяща позиция се получава временна деактивация на липопротеин Lipase, фермент в стените на капилярите, отговарящ за разцепване на съдържащите се в кръвта мазнини. Това означава, че в седящия човек преработката на мазнини е по – бавна в сравнение с човек, който е в движение.
- На четвърто място – от седящото положение страда и мозъкът. Макар че често седящата поза се асоциира с работа на мозъка, ирониятя е, че дългото време, прекарано в тази позиция не способства добрата работа на мозъка. Заради нарушеното кръвообръщение и бедната на кислород кръв активността на мозъка спада, а заедно с това спада и способността за съсредоточаване над задачите.
- На първо място това са проблеми с гърба. По цялата дължина на гръбначния стълб се редуват костни прешлени и междупрешленни дискове, които се задържат на мястото си за сметка на междупрешленните мускули, свръзки и стави. Седящият човек като правило изтласква гърба назад, а рамената накланя напред, което създава неравномерно натоварване на гръбначния стълб. С времето това води до износване на междупрешленните дискове и дегенерация на редица свръзки и стави. Създава се и постоянно напрежение на мускулите, отговарящи за наклоненото положение на гърба.
- На второ място при седящия човек намалява броя на гръдните клетки, което пречи при вдишане белите дробове да се напълнят в целия си обем. Това на свой ред ограничава количеството кислород, което след газообмена в белите дробове постъпва в кръвта. Всяка кост е обкръжена от гъст сплит от така наречените меки тъкани – мускули, нерви, артерии и вени, в които от продължителното седене се получават различни прищипвания. В резултат на това, тъканите се справят по-лошо със своите функции. Например всеки любител на седенето познава неприятното усещане на оттеклите и натежали крака. Това се получава в резултат на налягането, оказвано върху съдовете и нервите във времето, прекарано в седяща поза. Оттоците на крайниците са предизвикани в резултат на нарушено кръвообръщение и нарушена нервна проводимост.
Спрете да седите върху здравето си!
Лошото обаче е, че седящата поза провокира не само кратковременни последствия. Неотдавна учените са установили, че любителите на седенето рискуват да имат проблеми със сърдечно-съдови заболявания и специфични форми на рак, също диабет, проблеми с черния дроб и бъбреците. Изследванията показват, че всеки 11-ти случай на преждевременна смърт сред 5 милиона човека, е предизвикан от обездвижен начин на живот. Така че седенето не е безобиден навик и струва скъпо, не се разминава даром. С годините резултатите отекват като ехо.
Знаем, че прекаленото седене е лошо и повечето от нас интуитивно се чувстват малко виновни след дълъг ТВ маратон. Но какво точно се обърква в тялото ни, когато се „паркираме“ за почти 8 часа на ден (средно за възрастен човек)? Много неща, казват четирима американски експерти, които описват детайлно веригата от проблеми от глава до пети.
ВРЕДИ ЗА ОРГАНИТЕ
Мускулите изгарят по-малко мазнини и кръвта тече по-вяло в периоди на дълго седене, позволявайки на мастни киселини полепват по-лесно по сърцето. Продължителното седене сe свързва с високо кръвно налягане и повишен холестерол и хората с най-заседнал начин на живот е два пъти по-вероятно да развият сърдечно съдово заболяване, в сравнение с тези с най-малко заседнал.
Панкреасът произвежда инсулин, хормон, който доставя глюкоза на клетките за енергия. Но клетките в ленивите мускули не реагират толкова лесно на инсулин, така че панкреасът произвежда повече и повече, което може да доведе до диабет и други заболявания. Проучване от 2011 г. разкрива намалена реакция към инсулин след само един ден продължително седене.
Проучванията са свързали седенето с по-висок риск за дебелото черво, гърдата и ендометриума към развитие на рак. Причината е неясна, но една от теориите е, че излишъкът на инсулин насърчава растежа на клетките. Друга теория е, че редовното движение повишава естествените антиоксиданти, които убиват тези увреждащи клетките – и потенциално предизвикващи рак – свободни радикали.
Когато се изправяте, движите или дори седите изправени, коремните мускули ви държат изправен. Но когато се излегнете в стол, те се превръщат в неизползвани. Комбинацията от напрегнати/схванати/ гръбначни мускули и слаби коремни мускули е изключително вредна за стойката и може да влоши естествената арка на на гръбначния стълб, състояние познато като хиперлордоза.
Гъвкавите бедра помагат да поддържате баланс, но хронично седящите толкова рядко протягат хип флексорните си мускули (мускули, свиващи ставата) напред, че те се скъсяват и схващат, ограничава се диапазона на движението и дължината на разкрача. Проучвания сочат, че намалената мобилност на бедрата е главната причина, поради която възрастните хора са склонни към падане.
Седенето изисква вашите седалищни мускули да не правят абсолютно нищо и те привикват към това. Меките седалищни мускули нарушават вашата стабилност, възможността да се оттласквате и способността да поддържате стабилна крачка.
Движението на мускулите изпомпва свежа кръв и кислород през мозъка и освобождава всички видове химикали, които влияят положително на мозъка и настроението. Когато сме заседнали за дълъг период, всичко се забавя, включително и мозъчната функция.
Ако по-голямата част от седенето ви е на бюро в офиса, проточването на врат напред към клавиатурата или накланянето на главата ви настрани, за да проведете разговор по телефона, докато пишете на клавиатурата, може да деформира шийните прешлени и да доведе до перматентни дисбаланси.
Вратът не е единствения, който се изкривява. Привеждането разтяга прекалено много раменните и гръбните мускули, най-вече трапецовидния мускул, който свързва врата и раменете.
Гръбначен стълб, лишен от гъвкавост
Когато се движите, меки дискове между прешлените се разширяват и свиват като гъби, поглъщайки свежа кръв и хранителни вещества. Но когато седим продължително време, дисковете се натоварват неравномерно. Колагенът се втвърдява около поддържащите сухожилия и лигаменти.
Хората, които седят повече са изложени на по-висок риск от херния на лумбалните дискове. Мускул, наречен псоас минава през коремната кухина и когато се схване, опъва горната част на лумбалния отдел напред. Тежестта на горната част на тялото пада изцяло на седящите кости, вместо да бъде разпределена по арката на гръбначния стълб.
Часове пред телевизора дневно
Смущенията в крайниците се проявяват по различни начини. Те могат да бъдат моментни или продължителни. Може да се усещат през деня или през нощните часове. Може да са налице по време на движение или докато тялото е в покой. Могат да изтръпват само горните крайници или само долните.
Седенето за продължителни периоди от време забавя кръвообращението, което причинява образуването на течност в краката. Проблемите варират от подути глезени и варикозни вени до опасни кръвни съсиреци и дълбока венозна тромбоза (ДВТ).
Натоварващи дейности като ходенето и бягането стимулират бедрените кости и тези на долната част на тялото да растат по-дебели, по-плътни и по-здрави. Учените определят липсата на движение като една от причините за скорошния бум на случаи на остеопороза.
Седенето може да бъде точно толкова опасно за здравето, колкото и тютюнопушенето!
Смъртността на седененто
Специалистите съветват да се ходи пеш до работа или поне да паркирате автомобила на няколко пресечки от работното си място и да се поразходите.
Използвайте стълбите вместо асансьора. Прекъсвайте периодично седящата си работа с раздвижване, говорете прав по телефона, разходете се във времето на обедната си почивка. Спортувайте.
СТАНЕТЕ, РАЗДВИЖЕТЕ СЕ! ДВИЖЕНИЕТО Е ЖИВОТ!
Проявете творчество. Главната идея е повече движение!
Източник: © The Washington Post | Автори: Bonnie Berkowitz and Patterson Clark
