Тазът – централен балансиращ и управляващ механизъм

Разположени в центъра на анатомичното действие, тазобедрените стави са ключовите части на тазовия пояс. Те обединяват две мощни създания в едно цяло. От кръста надолу ние скачаме, тичаме, танцуваме или стоим неподвижно. От кръста нагоре хвърляме, катерим се с ръце, носим тежки товари или държим различни инсрументи на занаятите, изкуството и науката. Тазът е най-характерната част на човешкото тяло. Гениално създаден, той има минимум движещи се части и максимум сила, гъвкавост.

Тазът съединява костно-мускулните компоненти на горната и долната половина на тялото, но също така създава и ефект на свиване. Щом веднъж тялото се изпъне и изправи, тазът не се блокира в това положение. Подобно на джобното ножче, тялото може да се сгъва и да се изправя. Торсът може да се върти почти на 180 градуса благодарение на таза. Тази възможност за въртене прави таза много повече опорна точка, отколкото е един страхотен шарнир и много повече платформа, отколкото е една купообразна котва. Тазът е място за началото на куп мускули.

Въпреки това болката в тазобедрените стави е нещо обикновено. Защо? Открояват се две причини:

Синовиалната мембрана е там, за да защитава ставата и когато по някаква причина започне необичайно по количество триене или дразнене, тя генерира по-голямо количество течност. Но в ставата няма много място и това допълнително количество затруднява движението й.

Синовиалната мембрана е подобна на въздушна възглавница, но такава, която се надува бавно, с течение на годините. Когато имаме нарушение на костно-мускулната функция, дразненето на синовиалната мембрана е причинено от изместването от вертикалата на рамена, хълбоци, колена и глезени, което изисква компенсиращо движение в тазобедрената става. Главата на бедрената кост губи нормалната връзка с другите стави и в резултат изпитва допълнителна ротация, триейки се в ставната ямка като чукче в хаван.

Независимо от огромните сили, които трябва да понася, синовиалната мембрана е повече от способна да защити тазобедрената става за час, ден или седмица. Но години натоварване и триене са твърде много за нея. Рано или късно хрущялът ще започне да се изстъргва, ограничавайки движенията на ставата. Ако синовиалната мембрана е въздушната възглавница, то хрущялът е предпазния колан. Там, където се срещат две кости, тази жилава, хлъзгава тъкан образува обвивка и хлъзгава повърхност, която да избегне директния контакт на кост с кост. Без хрущял движението на ставата е невъзможно, защото болката е твърде мъчителна. Походката се променя като се увеличава натиска на бедрената кост и предизвиква още по-голямо увреждане на вече изтънелия хрущял.

Виждате ли порочния кръг? Необратима ли е загубата на хрущял? Възможно ли е да накараме тазобедрените стави да се върнат в първоначалното си положение, като въздействаме на мускулите?

Източник: Откъс от “Без болка”, Пийт Егоскю и Роджър Гитинс