Защо човек има толкова много проблеми с гърба?
Джон О’ Дауд, консултиращ хирург-ортопед в Лондонската болница “Свети Томас” смята, че гръбначният стълб на човека е идеално пригоден за вертикалното натоварване. При повечето хора той изпълнява отлично своите функции в продължение на осемдест години като съхранява своята сила, гъвкавост и издръжливост даже при значителни травми. Той казва, че ГРЪБНАНИЯТ СТЪЛБ Е ИСТИНСКО ЧУДО НА ПРИРОДНАТА ИНЖИНЕРНА МИСЪЛ. Присъща само за човека е S- образната форма с физиологическите лордози в шийния и поясния отдел и физиологическата кифоза в гръдния отдел.
Майк Адамс, професор по сравнителна анатомия в Бристолския университет смята, че ТАЙНАТА НА S-ОБРАЗНАТА ИЗВИВКА Е В ТОВА, ЧЕ ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ НА ГРЪБНАЧНИЯ СТЪЛБ ДА РАБОТИ КАТО АМОРТИСЬОР ПРИ СИЛНИ НАТОВАРВАНИЯ. S-извивката отлично се противопоставя на компресията (притискането), която би се получила, ако гръбначният стълб бе праволинейна структура. При всяка наша крачка тези извивки действат като пружина. Те постоянно се намират в състояние на еластично напрежение и леко поглъщат ударната енергия. НО тази пружиноподобна деформация на гръбначния стълб е възможна само в определени граници: мощните мускули, които минават по дължината на целия гръбначен стълб и които го изправят, не позволяват тези извивки да се разгъват и свиват прекалено много.
Хора с "кръгли " и "гърбави" гърбове - легион.
Разбира се, S- образната форма може да доведе до проблеми. Хора с “кръгли” и “гърбави” гърбове – легион. Много често възникват проблеми в долната част на гърба, в областта на кръста. Като правило, това е свързано с натоварването, което се причинява от свиването на гърба и вертикалната сила, която действа на гръбначния стълб перпедикулярно на междупрешлените дискове. Защо се получава това натоварване?
- Това натоварване се създава частично от земната гравитация, затова то е по-голямо в долната част на гърба, отколкото в горната.
- Но натоварването се създава и от изправящите гърба мускули (параспинални мускули), които винаги се намират в напрегнато състояние, за да удържат човешкото тяло във вертикално положение. Натоварването върху тях се увеличава при вдигане на тежки предмети.
Гръбначният стълб в определена степен е приспособен, за да се справи с това натоварване. Долните прешлени са значително по-големи от горните. Майк Адамс е категоричен, че патологията на долната част на гръбначния стълб се причинява не от компресията, а от огъването, което се получава в ежедневието. Той подчертава, че хората са развили масивни поясни прешлени с дебели амортизиращи междупрешлени дискове, които са много еластични и устойчиви към травми. На практика те са много по-надеждни от изкуствените протези. Проблема е в това, че когато тези дискове са травмирани, те почти не се поддават на възстановяване.
Защо е трудно възстановяването?
Проблемът се задълбочава поради ниската плътност на клетките в хрущялната тъкан. Заради отсъствието на добро кръвоснабдяване, което би стимулирало образуването на нови клетки на мястото на травмата, дисковете са почти неспособни да се самовъзстановят и в тях започват дегенеративни процеси.
Допълнително съвременният начин на живот усложнява състоянието на гръбначния стълб. Хората по цял ден седят и губят подвижността си. Адамс прави сравнение между представителите на западната култура и представителите на анфрикански и индийски племена, които много се движат и често седят клекнали. В РЕЗУЛТАТ ДАЖЕ, КОГАТО СА ВЪЗРАСТНИ, ТЕ ЗАПАЗВАТ ПОДВИЖНОСТТА НА ГРЪБНАЧНИЯ СИ СТЪЛБ.
Когато човек има гъвкав кръст, дисковете остават еластични и е много трудно да се повредят при сгъване и разгъване. Но ако се изгуби тази подвижност, то всяко сгъване създава сериозно натоварване на гръбначния стълб.
Защо има глобална епидемия от болки в гърба?
Здравите дискове просто не могат да чувстват болка. Тъй като те са амортисьори-възглавнички, приемащи върху себе си цялото натоварване на гръбначния стълб, те не са снабдени нито с кръвоносни съдове, нито с нерви. Но при изплъзване на прешлена или херния в диска могат да се образуват радиални пукнатини, чрез които вътре в него могат да прорастнат кръвоносни съдове и нерви. В резултат на това започва отмиване на жизнено важни молекули, отговарящи за хидратацията на диска, а също така се получава приток на имунологически фактори, които предизвикват локално възпаление. Именно това възпаление предизвиква болка.
Защо с годините хората стават по-ниски?
В това положение натоварването се концентрира в задната част на междупрешления диск и дъгата на гръбнака. Когато стоим изправени, голяма част от натоварването се предава на задната част на прешлените. Известно е, че възрастните хора са значително по-ниски. В много случаи това се получава, защото дегенерацията на дисковете води до намаляване на разстоянието между прешлените и увеличаване натоварването върху апофизата (тази част от прешлена, за която се залавят мускули и ставни връзки) на прешлените.
При младите хора натоварването върху тези апофизарни стави е не повече от 10% от цялото натоварване на гръбначния стълб. Но към 50 години това натоварване се увеличава до 20 – 30%, особенно при лордотична осанка. При уплътняване на междупрешлените дискове чрез тези много деликатни стави може да се предава до 90% от цялото натоварване. Това води до значителни изменения в костната тъкан, по-голям растеж на костни образувания (шипове) и остеоартрит.
Факт е, човешкото тяло е много силно и способно да се адаптира към всякакви натоварвания или липса на такива. От една страна в удрящата ръка на Анди Мъри има 35% повече костна маса, отколкото в ръката на нетрениран човек.
От друга страна, ако човек прекара шест месеца на легло, костната му маса ще намалее с 15%. Именно способността към такава промяна на мускулите и костите е една от причините днес суперспортисти като Юсейн Болт да постигат рекорди, каквито преди са били невъзможни.
Именно тази способност може да помогне на обикновения човек да си върне гъвкавостта и издръжливостта на гръбначния стълб и да излезе от затвора на болката. Човешкото тяло още не е достигнало предела на своите възможности…
Източник: Написано по материали от книгата на професорът по медицина Джеръми Тейлър “Здраве по Дарвин”