Защо осанката е важна?

В най-общ смисъл това е вертикалната поза или привичното непринудено вертикално положение на тялото на човека, което се съхранява в покой и в движение. Човек е способен да заема различни пози под действие на външни обстоятелства или с усилия на волята. Но осанката е това положение, което се регулира несъзнателно, на ниво безусловни рефлекси, така наречените двигателни стериотипи. Всеки човек има само една, присъща за него осанка.

Много специалисти в областта на естетиката и физиологията определят осанката като “съчетание на стройност, величественост, красота” и често цитират пословицата “Без осанка – конят е крава”. От научна гледна точка осанката е много по-конкретно понятие. Тя е физическа характеристика на човека, която се разглежда като пряко отражение на здравето и физическото развитие. Осанката – това е привичното положение при вертикално разположение на тялото, което се обуславя от двигателни стериотипи, равновесието в скелета и мускулния баланс.

Осанката е вродено свойство на човека, но тя е способна да се усъвършенства в процеса на индивидуалното развитие. Подобряване на осанката е част от много източни практики и военни обучения; задължителен елемент в различните видове гимнастики или изкуства.

Нормалната осанка се характеризира със следните признаци:

Характеризира се с намален наклон на таза и приличащи на крилца лопатки, гръдната кифоза е слабо изразена. Този вид осанка може да причини странично изкривяване на гръбначния стълб и дискомфорт; пречи на нормалното постъпване на кислород в белите дробове. На това нарушение влияят такива фактори като: сядане зад чина в неправилно положение, недостатъчна физическа активност, психологически комплекси. Ако човек се изгърбва, то болката в гърба ще го споходи рано или късно.

Думата “кофоз” (гр.) означава гърбав и дава точно обяснение за това нарушение. Създава се ефекта на “кръгъл” гръб. Тази осанка създава неблагоприятни условия за работа на белите дробове и сърцето, тъй като гръдните клетки са притиснати заради издадените напред и надолу рамене. В лека форма обикновено се проявява като изгърбване, но ако проблемът се задълбочи, мускулите на гърба се разтягат, а прешлените започват да се деформират. Най-често причина за тази осанка е неправилното физическо натоварване.

Коремът е изпъчен напред, а задните части са силно издадени назад – така изглежда човекът с такава осанка. Хиперлордозата може да бъде шийна или лумбална. Това нарушение се характеризира със слабост на мускулите на корема и изкривяване в поясната област на гръбначния стълб. Причини за възникването на тази осанка обикновено са нарушения баланс в тазобедрените стави, бременност, недостатъчно физическо натоварване и наднорменото тегло. Центърът на тежестта се премества напред, а туловището започва да се сгъва в кръста.

Днес много хора се примиряват, че с възрастта е нормално да се прегърбят. Други, нарушават статуквото, минават през годините добре изправени, с лека походка, изглеждащи уверени и с величествена осанка. Всеки сам прави своя избор.