ВОДАТА Е ЖИВОТ. ЖИВЕЙ ДЪЛГО, ЖИВЕЙ ДОБРЕ.

Санг Уонг, чудесен американски учен и изобретател от корейски произход, прекрасно обяснява явлението в новаторската си книга „Обратимост на стареенето“. Той казва, че водата има памет. Доказателство за това са смайващите кристали на д-р Масару Емото и ранните трудове на хомеопатите. Санг Уонг обаче отива още по-далече – той казва, че тази памет е във вид на измерима електрическа енергия.

Тя може да се измерва във волтове или по-точно миливолтове, защото е много малко, и с времето може да се изгубва. Когато водата е заредена с такова електричество, тя придобива способността да кара атомите на водорода в себе си да приемат две различни форми. Книгата на Санг Уонг описва неговото откритие на Йонизирана Алкална Вода.

Когато във водата има електрическа енергия, тя кара водорода да приема една от двете форми – водород с положителен електрически заряд (киселинна вода), и водород, който се съединява с атома на кислорода и получава отрицателен електрически заряд. Това е основният градивен елемент на самия живот. На химичен език той се изписва така: ОН-. Един атом кислород и един атом водород с отрицателен заряд. Това е Йонизирана вода. Тя е заредена с енергия и иска да я “дари” на всеки съответен атом във Вашето тяло. Тя се нарича “Алкална вода”.

Въпросните йони или атоми имат способността да ускоряват химическите реакции на другите минерали във водата. Това какво общо има с Вашето здраве и дълголетие? Нищо в телата ни не може да се случи без химична реакция, а химичната реакция може да възникне, само когато “електричеството” между два атома е съвместимо. Следователно, можем да кажем, ние сме химичен организъм. На молекулярно ниво – далеч по-малко от клетките – през всяка минисекунда от живота ни се извършват трилиони електрически обединения и отблъсквания – истинска оргия на единението. Тя се извършва в тялото Ви и в този момент, винаги се е извършвала и ще се извършва, докато не бъде нарушено равновесието на киселинните и алкалните реакции, т.е. докато не приключи битката между тях.

Да се върнем на водата. Когато Н+ йоните в нея са повече от ОН- йоните, тя се смята за киселинна, а когато ОН- йоните са повече от Н+ йоните, тя е алкална. Сега вече можем да видим, че става дума не просто за избор на алкални храни и напитки, а за избор на начин за алкализиране, т.е. снабдяване с енергия, която да добавим към нашия запас от йони с отрицателна енергия, и за неутрализиране на положително заредените киселинни атоми в нашето тяло.

Сега стигаме до самата основа – използваме водата, за да доставим тази енергия в тялото си. Защо това е толкова хубаво за Вас? Да хвърлим един бърз поглед на кръвта. Както знаем, в кръвта има много вода, следователно и тук двата вида вода – киселинната и алкалната – са в определено съотношение, както вече стана дума. Когато алкалните йони под формата на ОН- са повече, в кръвта има повече кислород, т.е. повече мигновено гориво за живот. Всъщност, ако кръвта Ви е съвсем малко по-алкална (от 7.3 до 7.45), ще съдържа около 2/3 повече кислород! Спомням си първите седмици, когато започнах да пия Йонизирана, Алкална вода. Бях като дете на Коледа, което става в 3 часа през нощта да търси подаръците! Просто имах страшно много енергия!

Толкова съм благодарен, че разбрах за киселинността/алкалността! Всички търсим трескаво най-новата добавка или чудодейно лекарство, за да подобрим състоянието си, а всъщност, истинската подкрепа може да дойде от веществото, от което сме направени!

Ние сме 70% вода. Но пренебрегваме този факт. Затова сега ще погледнем, как водата би могла да ни промени из основи. За целта трябва да Ви покажа, какво става в киселинното тяло. Имайте предвид, че става дума за Вас, освен ако не сте онзи един от всеки 100, който е алкален по рождение!

Да си представим, че сме изгълтали голям бъргър и още по-голямо пълно със захар безалкохолно. Още докато дъвчем, нервите изпращат сигнал на стомаха. Химикалите в устата определят рН на храната и – не ме питайте, как – нервната Ви система съобщава на стомаха, каква част от чудовищното ястие “тръгва надолу”.

Повечето хора мислят, че стомахът им е торба, пълна с киселина, където “духовете-разрушители ще го разпльокат”. Това не е вярно! Стомахът е съд с точно определено количество киселина, изчислено от устата (а подозирам, и от очите, защото всички знаем старата приказка за лакомите очи), нито повече, нито по-малко. Ако надникнете в стомаха си, ще видите, че той не е голяма торба и е пълен не с киселина, а със стриктно контролирана смес, която в процеса на еволюцията е постигнала оптимална концентрация, за да разгради храната и да я подаде по-нататък по тракта, за усвояване. Вътре няма да видите и содата бикарбонат. Тя се отделя от кръвта и покрива стомаха, за да го предпази от киселината. Между другото, в стомаха постъпва киселина и от резервите на кръвта, известни като “киселинен буфер”. Ако имам време, ще обясня и защо на хората не им достигат киселини. Но всичко по реда си.

Така, глътнали сте огромната макдоналдовска дажба. Тялото Ви е успяло достатъчно добре да разбере, че току-що е погълнало нещо, способно да убива. То (тялото) знае, че ако рН на кръвта падне до неутралната стойност 7, вместо нормалната 7.35, Вие ще изпаднете в кома и ще умрете. Точно сега, благодарение на фирмите за бързо хранене и безалкохолни напитки, тялото Ви е задръстено с киселина и рН на кръвта Ви започва да спада. Надбъбречните Ви жлези крещят и Ви съобщават страшни неща. Можете ли да познаете, какви? Приемате съобщението като “удар”. Винаги получавате такъв удар, след като “гаврътнете” една кола. Даже ви харесва!

Надбъбречните жлези са нашата система за ранно предупреждение. Те заповядват на всичките ни системи да оставят всичката си друга работа и да доставят алкални минерали или отрицателен водород, за да неутрализират киселинната храна. Основните ни органи и системи са длъжни да отговорят, защото от това зависи нашето оцеляване. Това става още от времето на палеолита. Когато те преследва динозавър, нямаш време да си “храносмислаш” обядът. Не ти се и налага, защото знаеш, че и в двата случая настъпва смърт.

Но, какво става в стомаха ни? Ами, “тревогата към всички системи” първо стига при панкреаса. Едно от неговите задължения е да отделя алкален хранослилателен сок, за да неутрализира киселините, които вече са се смесили с храната в стомаха ви. Лошото в цялата работа е, че сте свикнали да бъде така и не само ядете бъргър, пържени картофи и безаколхолно за обяд, но пропускате и по някоя бира, ядете много плодова захар, защото някой ви е казал, че трябва да ядете много плодове, а в работата непрекъснато Ви стресират. Така непрекъснато крадете от панкреаса и той най-накрая се изтощава – в един момент просто няма какво да отдели. Следващата спирка на сигнала за тревога са тъканите. “Алкали? Алкали? Някой да има алкали?” – “Извинете, тук няма такива.” Следват костите и зъбите. Излиза, че за да задоволим киселинния си навик, разрушаваме собствения си скелет.

Междувременно, рН на кръвта застрашително намалява и стомахът получава нареждане да спре работа. Налага се, тялото да използва ограничената си налична енергия за алкализиране на смъртоносната киселинна храна. Какво прави то? Праща полу-смления … товар в червата.

Товарът е киселинен, не е смлян изцяло и е на буци. Горкият стар панкреас, пазител на портата към червата, не може да промени нищо, само изпълнява задължението си да ги пази. Сцената прилича на филм – камион с токсични отпадъци се промъква покрай безпомощната охрана. Товарът се просмуква в червата. А те са, както казват докторите, “лениви”, защото Вие от много време сте киселинен (запекът е вторичен продукт от повишената киселинност на кръвта – водата от изпражненията се задържа в стомашната кухина, за да подпомогне изхвърлянето на отпадъка). Червата се движат бавно, защото са задръстени с твърди изпражнения. Тези изпражнения са киселинни и при преминаването си изгарят чувствителните всмукващи власинки по чревните стени. Понякога даже пробиват стените и се изливат в коремната кухина заедно с гадния, загнил, киселинен … отпадък, който само до преди няколко часа е бил на рафта до шибъра на заведението за бързо хранене.

Стигаме до момента, когато всички поражения на излишната киселина се обръщат против нас и нашето здраве, сега и особено в бъдеще. Но преди това, знаете ли, какво, всъщност, е свободен радикал? Това е положително зареден кислороден атом или йон. Както вече разбрахме, той причинява оксидиране. Разгражда нещата, изгаря, разлага. В съвършеното тяло всичко е съвършено. Свободният радикал има съвършено предназначение да се движи като малък разсилен, да влиза в реакция с отпадъка, токсините и гнилостните процеси, да ги оксидира и да ги разгражда на съставните им компоненти. Отбележете, казах, че това се случва в съвършената система. Киселинната система обаче не е съвършена. Както вече стана дума, практически всяка система в киселинното тяло е под обсада и работи с много по-малка мощност, от проектната. Затова нещата се объркват. Системите или преработват, или недоработват, или правят нещо, което не трябва. Същото става и със системата на свободните радикали.

Източник: © Мечтана вода