МИЛОСТ ЗА СТЪПАЛАТА

Малки стъпала – голяма работа

Практически стъпалата са мястото, откъдето започва движението, което е уникално за хората – изправянето.

Милост за стъпалата

Практически стъпалата са мястото, откъдето започва движението, което е уникално за хората – изправянето.
Практически стъпалата са мястото, откъдето започва движението, което е уникално за хората – изправянето.

Ние показваме различно отношение към стъпалата си – понякога ги глезим, по-често ги малтретираме, а най-често ги пренебрегваме. За стъпалата си харчим и много пари, за да ги поддържаме удобни, красиви и модерни. И дори, когато се отнасяме към тях като към кралски особи, ние очакваме от същите тези стъпала да се трепят неуморно и никога да не се оплакват. Когато измъчените ни стъпала нарушат мълчанието си с болка, ги предоставяме на друга огромна индустрия, която заглушава виковете им за помощ със специални средства и обувки.

Колко малки са нашите стъпала и колко много работа има да вършат всеки ден. И макар да изглеждат слаби, стъпалата съвсем не са крехки. Това че им липсва маса и площ, те компенсират с остроумна конструкция, основана на два прости свода – надлъжен и напречен. Двата свода използват костите на стъпалото, включително пръстите, за да формират надлъжно и напречно носещи рамена. Всеки архитект ще Ви каже, че сводовете (арката) притежават изключителна устойчивост и гъвкавост. Сводовете на стъпалото поддържат цялото тегло на тялото и едновременно с това му позволяват да стои изправено, когато се движи по различни терени, балансирайки теглото, когато тялото се измества. За да става това плавно, сводовете трябва да запазят формата си, независимо от годините. Само така стъпалата ще стъпват по земята по начин, който им позволява да се огъват и да функционират правилно. Много от болките в стъпалата са симптом за настъпили изменения.

Смъкнатите сводове са били повод за постоянни шеги по време на Втората световна война, когато военните лекари започнали да обявяват подлежащите на мобилизация мъже с такива проблеми за негодни за служба. Защо? Защото се установило, че тези мъже не са издръжливи, предразположени са към инциденти заради нарушеното равновесие, бавни са при измъкване от тежки ситуации и трудно носят тежки товари. Освен всичко това имат и още два недостатъка: стъпалата им се изморяват лесно и ги болят през повечето време.

Стъпалото няма способността да понесе удара без свода.Когато стъпалото се лиши от свода си, долната му част, състояща се откъси мускули, малки кости и сухожилия, е в директен контакт със земята.

Стъпалото няма способността да понесе удара без свода. това означава, че когато стъпалото с нарушена функция стъпи на земята, то въздейства динамично на подбедрицата, коляното и по-нагоре. Това е само началото.

Костите, мускулите и нервите в долната част на стъпалото формират един сложен механизъм за предаване на данни до централната нервна система. Точно както пръстите и дланите на ръцете са способни да оценяват повърхността дали е гладка или груба, дали е топла или студена, така и здравите сводове реагират моментално на промените на терена под тях. Информацията се изпраща за обработка до мозъка, който нарежда на мускулите на подбедрицата да се свиват и разпускат, за да позиционират глезена за следващата стъпка. Междувременно стъпалото, разпределяйки теглото на тялото равномерно от петата до пръстите, започва да изпълнява малка маневра за повдигане и се подготвя за следващата стъпка.

При стъпало със спаднал свод мускулите на долната част са постоянно свити. Както когато си свием дланта в юмрук, по-голямата част от усещането за докосване се губи. Когато мускулите на стъпалата са постоянно стегнати, те не могат да реагират добре на терена. Когато мускулите на стъпалата не изпълняват своята работа, мускулите на прасеца, коляното, бедрото и долната част на гърба трябва да поемат работата по разпределението на тежестта, да понесат удара при стъпване, да направят оценка на повърхността и да реагират адекватно. Но тези мускули не са пригодени за работата на стъпалата, те се жертват с цел да запазят тялото изправено на крака и да му осигурят движение.

Без добре оформените сводове, стъпалото ще стъпва тромаво, удряйки грубо земята. Неговите функции ще бъдат поети от други стави, носещи тежестта. Подбедрицата и бедрените мускули импровизират помощна техника за поддържане на нещо подобно на равновесие. Те завъртват стъпалото, обръщайки пръстите навън, а петите навътре. Това нагаждане осигурява известна странична гъвкавост и равновесие, но жертва разпределението пета – пръсти на теглото при ходене. Останалите стави също престават да действат според дизайна си.

Постепенно човек развива нов начин на ходене като се изтласква с вътрешния край на стъпалото като кънкьор.

Постепенно човек развива нов начин на ходене като се изтласква с вътрешния край на стъпалото като кънкьор.

В това нарушено функционално състояние стъпалото и глезенът са крайно нестабилни. В резултат ставите нагоре – коленни, тазобедрени, раменни вече нямат здрава платформа. За да придвижат тялото напред, без да го прикатурят, тези стави започват да използват допълнителна ротация, която води до допълнително износване и болка. При тези функционални нарушения, колената и бедрата се извиват навътре и увеличават натиска върху напречния свод на стъпалата. Това води до смъкване на свода. Теглото на тялото вече не се разпределя равномерно, а се концентрира върху вътрешния край на свода. Това прилича на покрив, върху който има десетки килограма сняг само в единия край.

Естествено е всеки човек да бъде заинтересован в какво състояние е свода на стъпалата му. Има лесен начин в домашни условия, с който можем да разберем това. Намажете стъпалото си с вазелин или цветна боя и стъпете върху бял лист хартия с цялата си тежест. Направете същото и с другото стъпало. Сравнете резултатите с предложената схема.

Всяко изменение от нормата, крие рискове за вашата стабилност, опора и издръжливост. Защото макар и малки стъпалата ни изпълняват голяма работа.Човешкото ходило е съставено от 26 кости, които поради значително по-голямата функционална натовареност са сравнително по-масивни от тези на ръката. Тези кости са обособени в три основни групи:

Задноходилни кости (тарзус): 7 на брой — скочна, петна, ладиевидна, три клиновидни кости и кубовидна кост.
Предноходилни кости (метатарзус): 5 на брой — първа, втора, трета, четвърта и пета предноходилна кост.
Фаланги на пръстите: 14 на брой — пет проксимални, четири средни и пет дистални фаланги.
X