Малките стъпала, голяма работа

Знаете ли, че нервите на стъпалата са същите като на гениталиите? Човешкото стъпало е снабдено от мрежа от сензорни неврони, всеки от които е в търсене на дразнения. Дори лекия стимул на тези нерви дава отражение върху нервната система. това е причина гъделичкането на стъпалата понякога да води до спазми на цялото тяло.

Днес стъпалата на човек имат проблеми … с обувките.

Обвивайки ги в черупка, обувките драстично намаляват силата на този шедьовър!

Те практически блокират болката, но не и натоварването. Д-р Хартман, водещ експерт по рехабилитация и част от елитния спорт в САЩ, казва: „Да поставиш краката си в обувки е все едно да ги напъхаш в гипс. Когато кракът се гипсира за шест седмици, се стига до 40 – 60% атрофия на мускулатурата. Нещо подобно се случва с краката, когато са затворени в обувки. Когато носим обувки, сухожилията се схващат, а мускулите закърняват.

Краката обичат съпротивлението и се чувстват добре под натиск. Работил съм с над сто кенийски бегачи. Общото между всички тях е невероятната гъвкавост на стъпалата им. Причината за това е, че те никога не обуват обувки преди да навършат седемнадесет години.“

Ако направите отпечатък на ходилото, ще видите едно чудо, което архитектите от векове се опитват да повторят. В средата на стъпалото се намира сводът. Няма друга конструкция, която да понесе по-голяма тежест. Красотата на всеки един свод се състои в това, че той става по-силен под натиск. Колкото по-голямо е напрежението, толкова по-здрава е арката. Никой уважаващ себе си строител, няма да сложи опора под свода. Ако се подпре отдолу, цялата конструкция отслабва. Сводът на краката е укрепен от всички страни с гъвкава мрежа от 26 кости, 33 стави, 12 сухожилия и 18 мускула, които се разтягат и огъват като висящ мост, устойчив на земетресения.

Според д-р Пол Бранд, ако се откажем от носенето на обувки в рамките на едно поколение, можем да изкореним всички разпространени заболявания на ходилата. Още през 1976 година д-р Бранд посочва, че почти никое от заболяванията на ходилата, от които страдат пациентите му не е съществувало в страните, където хората ходят боси.

Босият крак получава непрекъснат поток от информация за повърхността, по която стъпва и за своята връзка с нея, докато обутият крак дреме в една непроменлива среда.

Създало е стандарти за всяко нещо. Един наложен стандарт на модерното общество е носенето на обувки на всяка възраст, по всяко време и на всяко място. Представете си да облечете красиво детето си и да го изпратите босо на училище? Или самите Вие да тръгнете боси на работа? това е твърде различно от наложения стандарт и веднага се отхвърля.

Но все още са запазени общества на Земята, където са съумели да се дистанцират от правилата на западното общество. В книгата „Родени да тичат“ пише:“Ако наистина искаш да разбереш рарамурите, трябва да видиш как 95 – годишен старец изминава 25 мили през планините. Дали знам как е могъл да го стори? Защото никой не му е казвал, че не може. Никой никога не му е казвал, че трябва да умре в старчески дом. Живееш според собствените си очаквания, човече.“

Книгата „Родени да тичат“ разказва интересна история: „Тед преглътнал и за 300 долара си поръчал от Швейцария най-пружиниращите маратонки в света.. Ядосан и недоволен той свалил обувките от краката си. Нямал търпение да метне глупавите маратонки в кутията и да ги прати обратно в Швейцария с указания там да ги метнат още по-далеч. Закрачил към къщи бос. Бил толкова бесен и разочарован, че едва към края на разходката забелязал какво става.Гърбът не го болял ни най-малко. Обувките толкова ми убиваха, щом ги събух, краката ми се чувстваха като риби, които скачат обратно във водата след като са били хванати. Накрая просто оставих обувките в къщи.“

На пазара днес вече има маратонки със стоманени пружини, вградени в подметките и обувки с микрочипове. За последните 30 години, обаче, честотата на контузиите не само че не е намаляла, но и се е повишила. Разтяганията на ахилесовото сухожилие се е увеличило с 10%.

В продължение на милиони години хората са вървели без опора на свода, без контрол на пронацията и без стелки с гел под петите си. (Пронацията е лекото извиване, което поема натиска и позволява свода да компенсира.) Според д-р Даниел Либърман, професор по биологична антропология в Харвардския университет, много от контузиите на стъпалата и коленете, с които се занимаваме в момента, всъщност са по вина на хора, бягали с обувки, които отслабват стъпалата, предизвикват прекомерна пронация, причиняват проблеми с коленете.

Оказва се, че със скъпи маратонки не може да се купи здраве. Това го доказва и Алън Уеб. Той е републикански спринтьор и рекордьор на редица дължини. Ето до какви изводи е достигнал, благодарение на „магическата’ развръзка в неговия живот; „Човек е създаден да тича без обувки. Носех 46-ти номер обувки и бях дюстабан. Сега нося 43-ти или 44-ти номер, с подсилване на мускулите на ходилото сводът ми стана по-висок.“

През 1960 година Абебе Бикила (етиопски бегач) печели маратона на олимпийските игри в Рим,бягайки бос. Причина за това става малкия номер маратонки, които му осигурили от Adidas. От тази дата започва регресивна революция и завръщане към корените. През 1962 година Брус Туло печели европейско на 5000 метра, бягайки бос. От 2003 година насам Рик Рубър завършва над 50 маратона, 2 ултрамаратона или 27 539 км пробягани изцяло бос.

Иконата на босоногите Кен Боб Сакстън има завършени над 400 състезания, от които 79 маратона и един ултрамаратон, които е пробягал изцяло бос. И за да е по-силен контраста. Кен има и един маратон, на който е бягал с маратонки. Легендарният Джо Винджил, най-титулования треньор на далечни разстояния в света, заявява: „Аз не мога да докажа това, но вярвам, че когато моите бегачи трнират боси, те бягат по-бързо и по-рядко получават травми. Той е подготвил хиляди състезатели и стотици победители, често привидно неспособни за физическо натоварване от състезателен характер. неговите думи са доказани от постигнатите резултати.

На финала се вижда началото. Ние преоткриваме себе си и връзката си с природата. Човечеството започна постепенно да излиза от пубертета и все по-малко се мръщи на майката – природа. От нас зависи дали този процес ще стане част от ежедневието ни.

Безкомпромисни и категорични са думите на легендарния ортопед-хирург и педиатър-изследовател д-р Мерцер Ранг: „Обувките помагат толкова на краката, колкото шапката на мозъка.“

Всички изброени до тук факти и много други категорично показват ползата и необходимостта за човека да ходи бос. Но как приемате възможността да захвърлите обувките си и да тръгнете боси? Дори да сте достатъчно силни да се опълчите на приетите норми, възниква въпроса къде можете да повървите боси в градски условия : по асфалта, по терикота или по паркета?

Южнокорейската компания Nuga Medical Co върви в крак с времето като разработи мултифункционален термомасажор-стимулатор Е5. На първото ниво на уреда са разположени малки турманиеви конуси, които оказват достатъчно голямо напрежение по ходилата и правят свода по-здрав; премахват се напрежението и болката в мускулите; овладява се болката в колената. На второ ниво са разположени миостимулационни “стъпала”, които въздействат с нискочестотен ток върху атрофиралите мускули. Тази комплексна грижа помага свода да се укрепи, а това гарантира стабилност на цялото тяло и лекота в походката.

Масажорът за стъпала Е5 е истински шедьовър на инженерната мисъл на учените от Nuga Medical Co, предназначен за „шедьовъра на инженерството и изкуството“ – човешкото стъпало.

Човешкото ходило е съставено от 26 кости, които поради значително по-голямата функционална натовареност са сравнително по-масивни от тези на ръката. Тези кости са обособени в три основни групи:

Фаланги на пръстите: 14 на брой — пет проксимални, четири средни и пет дистални фаланги.

ВИЖТЕ ПОВЕЧЕ ТУК