Рамена в кутия
Днес ние не ги използваме достатъчно. Нашите движения са ограничени до невидима кутия с размер 90 на 120, която покрива област от средата на бедрата до подмишниците. В тази кутия ние се обаждаме по телефона, работим на компютъра, настройваме дистанционното, подстригваме клиента, готвим, храним се, шофираме… Почти нищо не правим извън “кутията” и използваме не повече от 50% от функциите на рамото.
Епизодичната болка в раменете е предупреждение! Не нарушавай границите, стой си в кутията!
- Висели на ръцете си?
- Хвърляли топка през рамо?
- Избутвали товар над главата си?
- Завъртали ръцете си в рамената?
- Държали ръцете си вдигнати настрани?
- Държали двете си ръце над главата?
- Посягали наляво и надясно зад себе си?
- Правили силен удар с ръка или длан?
- Се протягали на пръсти?
- Танцували?
Забравената става
Малко хора се протягат над главата си повече от два пъти в годината, още по-малко носят тежест в такова положение
Движението в днешно време е толкова ограничено и основано на повтарящи се модели, че ние елиминираме рамената от повечето ежедневни дейности. Предполагаме, че рамената си работят добре. Идва ни като шок, когато искаме от тях да свършат нещо различно и в резултат на това получаваме болка.
Да свалим куфара от багажника над главата си? Да подрежем ябълковото дърво? Да поиграем волейбол? Болките в рамото са цената за това, че ежедневно сме ги пренебрегвали. Много от мускулите са неработоспособни, а други се опитват да движат стави, които са почти обездвижени от триене и биомеханични ограничения.
Епизодичната болка
Епизодичната болка в раменете е предупреждение! Не нарушавай границите, стой в кутията! А хроничната болка показва, че невидимата кутия постоянно се смалява и вече не може да удвлетвори и всекидневните движения. Но ние си казваме: Трябваше да помисля.. Много се натоварих… И сега рамото ме боли. Малко хора подозират, че сковаността и болката могат да имат нещо общо с факта, че преди куфара, четката за боядисване, стика за голф, рамената не са излизали от кутията месеци наред. Те са били в капана на кутията, без да вдигат ръце над главата, без да дърпат или блъскат, без да свиват и протягат ръцете си. А без функционални рамена не могат да бъдат извършвани елементарни движения: носене (на деца и продукти) и боравене с различни инструменти.
Знаете ли?
Но това е само едната страна на тялото. За да поставим куфара в багажника над главата си или да се наберем на лоста, трябва да използваме двете си рамена, т.е. трябва да се включат 136 мускула, при това едновременно.
Ако всички ние имаме изграден механизъм да извършваме тези дейности, защо за някои хора става проблем да си облекат ризата, да си сложат шапката, да си закопчеят сутиена? Защо след време фризьори, козметици, бояджии не могат да държат в ръка инструментите си? Какво става с механизъм, който не се използва? Той губи функциите си! Какво става с мускулите, които не се използват? Те атрофират! Ден след ден животът в “кутия” е довел до атрофия на мускулите в раменния пояс.
Важно ли е това?
1.
Това може да не изглежда кой знае колко важно. В края на краищата, ако нямам нужда да протягам ръцете си над главата, то няма смисъл от тази функция, нали? Но ако тези мускули загубят функциите си, тогава мускулите на позата, държащи рамената назад, главите ни изправени и гръбнаците в S-извивка, също не могат да вършат работата си.
2.
Болката, сковаността и ограничените движения са симптоми на живот в невидимата кутия. Вижте колко време прекарвате там. Направете списък на ежедневните си дейности. Отбележете тези, които извършвате в кутията и тези, които извършвате извън нея. Трябва да престанем да живеем в кутията, защото в нея не можем да живеем без болка.
