ПЛОСКО СТЪПАЛО – НЕ Е ШЕГА

Плоско стъпало - не е шега

Плоско стъпало – не е шега, но защо? Какво се крие зад баналното определение “плоскостъпие”?

Плоските стъпала са били повод за постоянни шеги по време на Втората световна война, когато военните лекари започнали да обявяват подлежащите на мобилизация мъже с такива състояния за негодни за служба. Защо? Защото войниците с плоски стъпала не са издръжливи, предразположени са към инциденти заради нарушено равновесие, бавни са при измъкване от тежки ситуации и им е трудно да носят тежки товари. Освен това имат още два недостатъка: стъпалата им се изморяват лесно и ги болят през повечето време.

Фиг. 1

Краката ви влияят на стойката ви
Краката ви влияят на стойката ви

Малки стъпала - голяма работа

Макар и да изглеждат слаби, стъпалата не са крехки. Това, което им липсва като маса и площ, те компенсират с гениална конструкция, основана на два свода – надлъжен и напречен.

Сводовете, както ще ви каже всеки архитект, притежават изключителна устойчивост и гъвкавост. Сводовете на стъпалото поддържат цялото тегло на тялото и едновременно с това му позволяват да стои изправено, когато се движи по различни терени, балансирайки теглото, когато то се измества. Какво се получава, когато стъпалото се лиши от свода си? Когато стъпалото се лиши от свода си, долната му част, състояща се от къси мускули, малки кости и сухожилия, е в директен контакт със земята. Стъпалото няма капацитет да поема удара без свода, което означава, че когато стъпало с нарушена функция стъпи на земята, то въздейства на подбедрицата, коляното и по-нагоре. Това е само началото…

Костите, мускулите и нервите в долната част на стъпалото формират един сложен механизъм за предаване на данни до централната нервна система: оценяват повърхността дали е груба или гладка; топла или студена. Здравите сводове моментално реагират на промените на терена под тях. Информацията се изпраща за обработка до мозъка, който нарежда на мускулите на подбедрицата да се свиват и разпускат, за да позиционират глезена за следващата стъпка. Междувременно стъпалото, разпределяйки теглото на тялото равномерно от петата до пръстите, започва да изпълнява малък маньовър за повдигане и се подготвя за следващата стъпка.

Реакцията

Как реагират мускулите при стъпало с паднал свод?

Ако сводът е паднал, мускулите на стъпалата са постоянно свити. Както когато си свием дланта в юмрук, по-голямата част от усещането се губи; така и при “стиснати” мускули на стъпалото, те не могат да реагират добре на терена. Лишени от нормалното функциониране на долната част на стъпалото, мускулите на прасеца, коляното, бедрото и долната част на гърба, трябва да поемат работата по организирането на разпределението на тежестта; да понесат удара при стъпване; да правят оценка на повърхността и съответната реакция. Обаче непригодени за работата на стъпалото, тези мускули и стави запазват само грубата нужда на тялото да се държи на крака и да се движи.

Фиг. 2

Илюстрация на мускула, засегнат от пронация и супинация.
Илюстрация на мускула, засегнат от пронация и супинация.

Супинация & Пронация

Какво се случва с двете основни функции на стъпалото, супинация и пронация?

Стъпалото се свива не само от петата до пръстите, но и настрани. Пронацията, за която вероятно сте чели в статии за спортни обувки, е механизмът, чрез който вътрешният край на стъпалото реагира на терена, когато правим стъпка или на удара, когато скочим. Стъпалото се завърта навътре и стъпваме на вътрешния му край. Супинацията включва външния край на стъпалото, когато се изтласкваме да скочим или да вдигнем крака си, за да вървим.

Фиг. 3

Прекомерната пронация и супиниране нарушават естественото изравняване на тялото и причиняват прекомерно въздействие, когато стъпалото удари земята.
Прекомерната пронация и супиниране нарушават естественото изравняване на тялото и причиняват прекомерно въздействие, когато стъпалото удари земята. Това може да бъде много вредно за здравето на ставите.

Без супинация и пронация стъпалото ще стъпва тромаво, удряйки грубо земята, лишено от странични нагаждания и неспособно да се приспособи към промените на терена. Тези функции ще бъдат поети от другите стави, носещи тежестта. Мощната подбедрица и бедрени мускули ще импровизират някаква спешна техника за поддържането на нещо подобно на равновесие. Те завъртат стъпалото, обръщайки пръстите навън, а петите навътре. Останалите стави също престават да действат съгласно дизайна си. Импровизирането на пронация създава временна гъвкавост и баланс на стъпалото, докато човек развива нов начин на ходене, като се изтласква с вътрешния край на стъпалото като канкьор. Бедрените мускули, които нормално участват в пронацията, сега се използват за движението стъпка по стъпка, но те не могат правилно да свиват и разгъват стъпалото. Всичко, което знаят, е да работят с вътрешния край на стъпалото, който става подобен на острие.

Какви са последствията

Последствията от падналия свод – не са шега!

В това нарушено функционално състояние стъпалото и глезенът са крайно нестабилни. В резултат ставите нагоре – коленни, тазобедрени, раменни, вече нямат здрава платформа. За да придвижат тялото напред, без да го прекатурят, тези стави започват да изполват допълнителна ротация, която води до бързо износване и болка. По време на тези функционално нарушени пронации колената и бедрата се извиват навътре като увеличават натиска върху напречния свод на стъпалото. Това допринася за смъкване на свода. Теглото на тялото се концентрира върху вътрешния край на свода вместо да се разпределя равномерно. Това прилича на покрив, върху който има няколко тона сняг само в единия край. Сводът от претоварен се превръща в смъкнат и пропаднал.

Как да проверим

Лесно можете да проверите.

Постойте известно време по чорапи с пръсти, обърнати навътре. Тежестта ви моментално се премества към вътрешните ръбове на стъпалата, колената се стягат и усещането, че искате да залитнете напред, се усилва. Също така, ако хълбоците ви не са в една линия, може да усетите, че тежестта не е равномерно разпределена между двете части на тялото. Ще имате усещането, че единият ви крак е по-натоварен от другия. А това едва ли е повод за шеги…

Източник: По материали от книгата “Без болка”, Пийт Егоскю и Роджър Гитинс

Напиши коментар

Количка

X